В защита на спонтанността в късна възраст

Същността на човешкия живот е реализиране на потенциала, който носим, по начин, който носи смисъл на съществуването ни. Но индивидът винаги може да реализира (или не) своя потенциал в рамките на обществото и неговите норми, рамки и очаквания. 

Да бъдем естествени, спонтанни и свободни ни е заложено по рождение - ние се раждаме с това. И повечето от нас губят огромна част от спонтанността си, заради наложени отвън ограничения - прави това, не прави това, създаващи социалните ни роли според пол, възраст, обществено положение, етнос, религия или раса. Dos and don'ts, както казват англоезичните. При това, забележете, пoвечето ограничения нямат нищо общо със закона, пък и с морала. Например как да се държим на публично място.

Вижта по-долу видеото с тази възрастна дама - тя е олицетворение на свободата, но това е свобода, която е изграждана и поддържана в нейната култура и среда. И вероятно в известен смисъл извоювана. Вгледайте се в хората около нея - никой не я заглежда с присмех, никой не казва, че бабите не могат да танцуват така. Ако искаме възрастните хора да бъдат свободни във всички аспекти на този термин, значи самите ние трябва да сме по-свободни, защото ние сме възрастните на утрешния ден.